Дилатационни фуги на тераса и балкон: защо са нужни и какво става без тях

Терасата е най-натовареното място в жилището по отношение на температурни разлики. През юли плочките на южна тераса се нагряват до температури, при които трудно се стъпва бос, а през януари същата настилка е покрита с лед. Между двете крайности материалът непрекъснато се разширява и свива. Ако настилката няма къде да „диша“, напрежението се натрупва и рано или късно излиза навън – като пукнати плочки, изронени фуги, отлепени участъци и течове към долния етаж.

Мястото, където настилката може да поеме това движение, е дилатационната фуга. Тя е от онези детайли, които рядко се забелязват, когато са направени правилно, и почти винаги стоят зад проблемите, когато липсват. В тази статия обясняваме какво представляват дилатационните фуги, къде трябва да има такива на терасата и балкона и какво се случва, когато бъдат пропуснати.

Какво е дилатационна фуга

Дилатационната (деформационна) фуга е умишлено оставен прекъснат участък в настилката, който се запълва не с твърда фугираща смес, а с еластичен материал. Целта ѝ е да позволи на отделните полета плочки да се движат независимо едно от друго, без да се напукат.

Важно е да не бъркаме дилатационната фуга с обикновената фуга между плочките. Обикновената фуга се запълва с циментова или епоксидна смес и след втвърдяване е твърда. Дилатационната се запълва с полиуретанов или силиконов уплътнител, който остава еластичен години наред.

Защо настилката на терасата се движи

Причините за движението са няколко и действат едновременно:

• Температура. Керамиката, замазката и бетонната плоча се разширяват при нагряване и се свиват при охлаждане, но с различна скорост. Плочките на слънце се нагряват по-бързо от плочата под тях.
• Влага и замръзване. Вода, проникнала в порите на фугите и лепилото, увеличава обема си при замръзване и разкъсва материала отвътре.
• Съсъхване на замазката. Новата циментова замазка продължава да съхне и да се свива месеци след полагането.
• Движение на конструкцията. Конзолните балкони и терасите над отопляеми помещения имат собствени деформации, различни от тези на стените.

Колкото по-голяма е площта и колкото по-тъмна е плочката, толкова по-големи са напреженията.

Къде трябва да има дилатационни фуги

По периметъра

Най-важните дилатационни фуги са по контура на настилката – там, където плочките опират в стени, парапети, колони, прагове на врати и всякакви вертикални елементи. Плочките не бива да се залепят „на допир“ до стената. Между тях се оставя пролука, която после се запълва с еластичен уплътнител, а цокълът се поставя така, че да не затваря движението.

В полето на настилката

При по-големи тераси настилката се разделя на отделни полета. Разстоянието между дилатациите зависи от формата на терасата, материала, цвета на плочките и указанията на производителите на лепилото и хидроизолацията. На открити площи то обикновено е значително по-малко, отколкото в затворени помещения. Издължените тераси се разделят и напречно.

Над конструктивните фуги

Ако бетонната плоча под настилката има конструктивна (строителна) фуга, тя задължително се пренася през замазката и настилката на същото място. Това е фуга, която не може да бъде „пропусната“ – конструкцията ще се движи там независимо от нашето желание.

При смяна на материала и около отводнителите

Местата, където плочката среща метален праг, отводнител, улук или различен вид настилка, също се оформят като еластични фуги.

Какво става, когато дилатационните фуги липсват

Типичните симптоми са добре познати на всеки, който е ремонтирал тераса:

• Напукани плочки по диагонал или в права линия през няколко реда – напрежението „намира“ най-слабото място.
• Повдигнати плочки – участък от настилката се издува като палатка, често с характерен звук, когато се отлепва.
• Изронени фуги по периметъра – твърдата фуга до стената се разпада, защото там движението е най-голямо.
• Отлепен цокъл и пукнатина между пода и стената.
• Течове към долния етаж – през пукнатините водата стига до хидроизолацията и ако тя също е скъсана, се появява теч. Подробно сме разгледали темата на страницата Отстраняване на теч от тераса.

Важно е да се отбележи, че напуканите фуги могат да имат и друга причина – замръзване на влагата в тях. Двата проблема често вървят заедно. Повече за влиянието на студа ще намерите в статията за замръзването и напуканите фуги на терасата.

Как се изпълнява правилно дилатационна фуга

Изпълнението има няколко ключови момента:

• Ширина и дълбочина. Фугата трябва да е достатъчно широка, за да поеме движението, а еластичният материал – положен на правилна дълбочина. Твърде дебелият и твърде тънкият шев се късат по-лесно.
• Подложен шнур. В дълбочина на фугата се поставя пенополиетиленов шнур, който определя дълбочината на уплътнителя и не позволява той да залепне за дъното. Шевът трябва да работи само между двете страни, а не в три посоки.
• Подходящ уплътнител. За открити тераси се използват уплътнители, устойчиви на UV лъчи и замръзване – най-често полиуретанови или специални силиконови. Обикновеният санитарен силикон за баня не е предназначен за това натоварване.
• Чисти и сухи ръбове. Ръбовете на плочките се почистват от остатъци от фуга и прах. При необходимост се използва грунд.
• Продължение през всички слоеве. Дилатацията в настилката трябва да съвпада с дилатациите в замазката. Ако замазката е непрекъсната, а фугата е само в плочките, ефектът е минимален.

Дилатационните фуги и хидроизолацията

Хидроизолацията на терасата също трябва да поеме движението. Затова на местата на дилатациите и по периметъра се поставят еластични ленти, които се вграждат в хидроизолационния слой. Ако хидроизолацията е непрекъсната, твърда мембрана без такива детайли, при движение тя се скъсва точно над фугите. Повече за технологията ще намерите на страницата Хидроизолация на тераса.

При балконите без къртене на настилката се използват и течни хидроизолационни системи, нанасяни върху съществуващите плочки. И там дилатациите се оформят отделно – вижте статията за хидроизолацията на балкон без къртене.

Морският въздух и терасите: Как импрегнирането защитава настилките по Черноморието?

Морският въздух и фугите: Как да предпазим банята си от влага във Варна и Бургас

3 Гъвкави предложения за ремонт на бани

Исторически течове: Защо старите сгради в София и Пловдив имат нужда от термографска диагностика

Дълготраен под за гаража: Как импрегнирането защитава бетона от масла и износване

Пет съвета преди ремонт на банята

Дилатациите при различни видове настилка

Гранитогрес

Гранитогресът е плътен и почти не попива вода, затова е предпочитан за тераси. Той обаче е и твърд материал без еластичност – при големи формати плочки напреженията в полето се увеличават. Колкото по-голяма е плочката, толкова по-важни стават правилното лепило с висока деформативност и навременните дилатации.

Клинкер и теракот

Клинкерните плочки са устойчиви на замръзване и износване, но фугите между тях често са по-широки. Там е особено важно фугиращата смес да е предназначена за външни условия, а периметърът да е еластичен.

Естествен камък

Каменните настилки – варовик, травертин, гранит – имат различен коефициент на разширение и попиваемост. Освен дилатациите при тях е важно и импрегнирането, което ограничава навлизането на вода и замръзването в порите. Повече ще намерите в статията за импрегнирането на естествен камък.

Най-честите грешки при изпълнение

• Цокълът се залепя директно върху плочките и „заключва“ периметъра.
• Дилатацията е изрязана само в плочките, но не и в замазката под тях.
• Използван е санитарен силикон за баня вместо уплътнител за външни условия.
• Няма подложен шнур и уплътнителят е залепнал за дъното на фугата.
• Дилатацията е запълнена с фугираща смес „за да е еднакво“.
• Плочки са положени без проверка дали бетонната плоча има конструктивна фуга.

Всяка от тези грешки изглежда дребна при приемането на ремонта и се проявява след една-две зими.

Може ли да се добави дилатационна фуга към съществуваща тераса

Да, в много случаи. Ако настилката е здрава, а проблемът е само по периметъра, решението е:

• изрязване на твърдата фуга до стената и около праговете;
• почистване на ръбовете;
• поставяне на подложен шнур и еластичен уплътнител.

Ако в полето има системни пукнатини, може да се изреже нова дилатация по линия на фугите, но това има смисъл само ако замазката под нея също може да се движи. Когато плочките вече кухят на големи участъци или водата е стигнала до хидроизолацията, частичната намеса не е достатъчна и терасата трябва да се оцени като цяло.

Поддръжка: дилатационните фуги не са вечни

Еластичните уплътнители са най-уязвимата част на настилката. Слънцето, водата и механичното натоварване постепенно ги втвърдяват и напукват. Затова е добре всяка пролет и есен да ги оглеждате:

• има ли пукнатини по дължината на шева;
• отлепил ли се е уплътнителят от едната страна;
• има ли трева, мъх или мръсотия в него;
• стои ли вода в него след дъжд.

Подмяната на уплътнителя е бърза и евтина в сравнение с ремонт на настилка или хидроизолация. Тя често се прави заедно с префугиране на терасата, когато обикновените фуги също са изронени. Ориентировъчните цени са в ценоразписа – префугиране на тераса от 70 €, а консултация на място струва 30 €.

Често задавани въпроси

Може ли дилатационната фуга да се запълни с обикновена фуга?

Не. Твърдата фуга ще се напука при първите по-големи температурни разлики и фугата ще престане да изпълнява функцията си.

С какъв цвят се прави дилатационната фуга?

Уплътнителите се предлагат в различни цветове и могат да се подберат близо до цвета на фугите. Така дилатацията остава почти незабележима.

Имат ли нужда от дилатационни фуги малките балкони?

Да – поне по периметъра. Дори на малък балкон настилката опира в стената и парапета и движението там е най-голямо.

Защо фугата до стената се рони първа?

Защото там се събират движенията на цялата настилка. Ако няма еластичен шев, твърдата фуга поема напрежението и се разпада.

Кога е най-подходящо да се правят тези ремонти?

При сухо време и умерени температури – обикновено пролет и ранна есен. Уплътнителите и фугите се полагат върху суха основа и не бива да замръзват, преди да се втвърдят.

Още по темата

• Течове около прозорци и балконски врати: фуга, силикон или хидроизолация?
• Плочки, които звучат кухо: причини, рискове и кога се налага ремонт
• Травертин в баня и на тераса: поддръжка, запълване на порите и импрегниране

Заключение

Дилатационните фуги са малък детайл с голямо значение. Те позволяват на настилката на терасата да се движи с температурата, без да се напука, и пазят хидроизолацията под нея. Ако плочките на вашата тераса се пукат в права линия, фугите до стената се ронят или цокълът се отлепва, най-вероятно причината е липсата им. Нашият екип може да огледа терасата и да предложи решение – от подмяна на еластичните шевове до цялостна хидроизолация.